Гигантската странна планета има плътността на пухкав захарен памук, установи проучване
Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN..
Какво е огромно, с бухнал състав, сходен на захарен памук? Оказва се, планета.
Международна коалиция от астрономи неотдавна откри необикновена планета, наречена WASP-193b, която е с към 50% по-голяма от Юпитер и по някакъв метод към момента е втората най-лека планета, откривана в миналото.
Но WASP-193b, ситуиран отвън нашата слънчева система на към 1200 светлинни години от Земята, не е просто научна чудноватост. Екзопланетата може също по този начин да бъде основна за бъдещи проучвания, изследващи нетипична планетарна групировка, съгласно изследване, описващо откритието, оповестено във вторник в списанието Nature Astronomy.
Тази планета със захарен памук не е сама; има и други сходни планети, принадлежащи към клас, който учените закачливо назовават „ подпухнали Юпитери “. Най-леката планета, откривана в миналото, е супер пухкавият Kepler 51d, който е съвсем с размера на Юпитер, само че 100 пъти по-лек от газовия колос.
Пухкавите Юпитери значително са тайнственост от 15 години, сподели водещият създател на проучването Халид Баркауи. Но WASP-193b, заради размера си, е съвършен претендент за по-нататъшен разбор от галактическия телескоп James Webb и други обсерватории.
„ Планетата е толкоз лека, че е мъчно да се мисли за подобен материал в твърдо положение “, сподели Баркауи, постдокторант по земни, атмосферни и планетарни науки в Масачузетския софтуерен институт, в известие за медиите. „ Причината, заради която е покрай захарния памук, е, че и двете са направени най-вече от леки газове, а не от твърди субстанции. Планетата в действителност е супер пухкава.
WASP-193b, който откривателите считат, че се състои най-вече от водород и хелий, беше голям пъзел, който откривателите трябваше да сглобят. Тъй като плътността на екзопланетата е толкоз дребна за размера й, изчисляването на нейната маса се трансформира в предизвикателство.
Обикновено учените дефинират масата благодарение на техника, наречена радиална скорост, при която откривателите проучват по какъв начин спектърът на звездата, графика, която демонстрира интензитета на светлинните излъчвания в дължини на вълните, се измества, до момента в който планетата обикаля към нея. Колкото по-голяма е планетата, толкоз повече може да се измести спектърът на звездата - само че това не проработи за WASP-193b, който е толкоз лек, че не направи никакво привличане към звездата, което екипът можеше да открие.
Поради това какъв брой дребен беше всеобщият сигнал, на екипа лиши четири години да събере данни и да пресметна масата на WASP-193b, изясни Баркауи. Тъй като извънредно ниските цифри, които откриха, бяха толкоз редки, откривателите приключиха голям брой опити за разбор на данни, единствено с цел да бъдат сигурни.
„ Първоначално получавахме извънредно ниски плътности, в които беше доста мъчно да се повярва първоначално “, сподели съавторът Франсиско Позуелос, старши откривател в испанския Институт по астрофизика на Андалусия, в известие за вести.
В последна сметка екипът откри, че масата на планетата е нищожните 14% от тази на Юпитер, макар че е доста по-голяма.
Но по-големият размер значи по-голяма „ разширена атмосфера “, сподели съавторът на проучването Джулиен де Вит, доцент по планетарни науки в MIT. Това значи, че WASP-193b дава изключително потребен прозорец към образуването на тези пухкави планети.
„ Колкото по-голяма е атмосферата на планетата, толкоз повече светлина може да премине “, сподели де Вит пред CNN. „ Така че е ясно, че тази планета е една от най-хубавите цели, които имаме за проучване на атмосферните резултати. Това ще бъде камък от Розета, с цел да се опитаме да разгадаем мистерията на подпухналите Юпитери.
Но също по този начин не е ясно по какъв начин въобще се е формирал WASP-193b, сподели Баркауи. „ Класическите модели на еволюция “ на газовите колоси не изясняват изцяло феномена.
„ WASP-193b е изключително състояние измежду всички планети, открити досега “, сподели той.